Медитацията е практика, в която фокусът е върху трениране на ума и влизане в режим на съзнанието, в който се постига емоционално, духовно, умствено, включително и физическо усъвършенстване.


Една от класификациите на видовете медитации ги разделя на два основни вида – активна и пасивна. Някои разделят видовете активна медитация на още видове, а други отъждествяват динамичната и активната медитация като синоними.


Изобилието от медитативни техники е многообразно, но все по-трудно се оказва хаотичните ни умове, които „скачат” от една задача в друга през натовареното ни ежедневие, да ни позволяват да се отпуснем дори и във времето, предназначено за почивка. Затова все по-често, дори и медицински специалисти насочват препоръките си към този алтернативен метод – медитацията, като начин за психическо уравновесяване, което се очаква да даде и възможност за уравновесяване на някои физически състояния.



За създател на динамичната медитация се посочва Ошо. Той предлага първо да изтощим себе си физически, като по този начин увеличаваме възможността на съзнанието да се отпусне и да получим практически повече позитиви от медитацията. В нея се включват различни видове физическа активност – танци, подскачане, въртене, интензивно дишане, а дори и издаване на звуци.


Основно значение има активността, която правим да бъде толкова добре усвоена, че да не се налага да мислим върху нея и изпълнението на всяка една част от нея.


Препоръките са да се изпълнява в началото на деня, за да се вкара енергия в тялото, то да се зареди и успоредно с това да бъде „изхвърлен натрупания боклук” от тялото.


Първите три фази изискват практикуващият да бъде в постоянна активност. От него се изисква във всички движения да влага максимална енергичност, като същевременно да опитва да наблюдава себе си отстрани. Продължителността на всяка от тези три фази е в рамките на 10 минути.


Упражненията могат да бъдат изпълнявани и самостоятелно, но за още по-добър резултат се препоръчва това да се случва в група. Паралелено с това се препоръчва очите да бъдат затворени през цялото време, така че дори да забравите за хората около Вас.


През първата фаза на динамичната медитация се изпълнява т. нар. „хъмкане”, което започва дълбоко от корема и обхваща цялото тяло, вибрирайки с честотата на тялото. Подходящо сравнение за начинаещите е да си представят себе си като една куха бамбукова пръчка, която вибрира и пее собствената вътрешна музика на тялото, произнасяйки буквеното съчетание „ХМ“.


Дишането е хаотично, така потиснатите емоции постепенно се стимулират да „изплуват” и тяхната енергия да се прояви на физическо ниво. Концентрацията трябва да бъде съсредоточено основно върху издишването. Трябва да се прави колкото се може по-бързо и по-силно.

 
Препоръчително е облеклото да бъде свободно и да се прави на гладно, преди закуска.


През втората фаза е етапът на пълно отпускане, през който държанието ни може да бъде определено като лудост – с викане, скачане, плач, смях, танцувайки. Важно е цялото тяло да бъде поставено в движение.


В трета фаза ръцете се вдигат нагоре и скачайки – се вика мантрата „ХУ”. Смята се, че суфите са използвали този звук за да ударят сексуалния център и енергията да започне да се издига нагоре.


Последните две фази се изпълняват в рамките на 15 минути всяка. В четвъртата фаза на медитацията замръзваме на място и единствено следим всичко, което се случва в нас и около нас.