През последните няколко години все по-широко навлизат клизмите с профилактична цел. Те могат да се провеждат само с вода, но най-често се добавят различни съставки – билки, етерични масла, витамини, някои медикаменти и други.


Намерени исторически документи доказват, че иригациите са били практикувани от древните египтяни като начин за лечение чрез очистване на тялото. Според Плиний пречистването на организма чрез клизми в древен Египет е свързано със свещенната птица ибис, която сама се изчиствала от паразити чрез клюна си, вкарвайки вода в ануса си.


През 18 век клизмите в парижкото общество се превърнали в практика, като често се провеждали по няколко иригации дневно. Според схващанията по това време вътрешното измиване е съпътствало доброто здравословно и душевно състояние.



Профилактичните клизми представляват безопасен и ефективен метод за промивка на цялото дебело черво, за премахване на натрупаните отпадни вещества, без да е необходим прием на слабителни средства.


Чрез въвеждане на предварително филтрирана и темперирана вода в червото естествената перисталтика се активира, натрупаните и застояли екскременти в него се размекват и се улеснява изхвърлянето.


Този процес се повтаря неколкократно по време на една процедура. Чревната хидротерапия трябва да се съчетава и с адекватен хранителен режим, както и прием на достатъчно течности.


Дебелото черво може да бъде определено като своеобразна "канализационна" система в организма, където се събират отпадъчните вещества от обмяната на веществата. При определени обстоятелства в него може да настъпи застой на отпадните продукти, с последващо натрупване, разлагане – започване на гнилостни процеси с отделяне на токсини.


Симптомите, които съпътстват гнилостните процеси се проявяват на малко по-късен етап и включват хронична диария, запек. Като, освен локални, могат да настъпят и общи проявления – лесна умора, безсъние, отпадналост, главоболие, кожни промени и други.


При колон хидротерапията се извършва автоматично и контролирано вливане на определено количество вода в дебелото черво, разпределено на малки порции. Постепенно с водата започват да се отделят екскременти, газове и слузозоподобни вещества.


Обикновено в началото се започва с 2-3 процедури, като всяка се провежда през 5 до 10 дни. Препръките са след завършването на този кратък курс да се продължи с по една хидротерапия месечно или през няколко месеца. Така  дебелото черво се поддържа в добро функционално състояние.

 

Интервалът от 5-10 дни между първите процедури е необходим, за да бъде възстановена нормалната чревна флора до следващата процедура.


Хидротерапията има отношение не само към почистването на застоялите и натрупвани шлаки по стените на дебелото черво, но също така за подобряване на чревната перисталтика. Най-голямо количество застояли материи се откриват в атоничните участъци на дебелочревната стена.


Показанията за провеждане на колон хидротерапия са основно заболявания на дебелото черво като хроничен колит, запек, бактериални, микотични възпаления, паразитози, неусложнени хемороиди, атонично дебело черво и други. Освен това целулит, наднормено тегло с обменни нарушения, мигрена, депресии и неврози, белодробна астма и алергии, хроничен простатит, дерматити, ревматични и чернодробни заболявания.


Към противопоказанията за терапията е от значение да се имат предвид всички остри възпалителни заболявания, активирани хемороиди, ректални кисти и фистули, скорошни операции, злокачествени заболявания, пресни кръвоизливи.