из „Дълголетието“, автор: Лидия Ковачева
Защо се разболяват хората? Защо хроничните заболявания създадоха ада на болниците? Вековната мечта на човека е осъществена – машината го отмени в тежкия му физически труд. Липсата на храна също е преодоляна – цели полета са засети с пшеница, зеленчуци, плодове. Пазарът е презадоволен. Но ето – машината доведе човека до обездвижване, с всичките му фатални последствия, а с изобилието от храна той изпадна в положение на „невидяло дете“. Безконтролни увлечения. И към това се добави и ползването на индустриализирани храни и напитки, неотговарящи на изискванията на човешкия организъм. Чистото и здраво състояние на организма е нарушено. Между клетки, тъкани и сокове са наслоени чужди на организма вещества, отрови от всякакъв вид, отпадъчни материали и шлака – здравото състояние на тъканите е вече променено. Броят на хроничните болести, съвсем ограничен в началото на миналия век, застрашително расте, като при това те стават все по-тежки и неизлечими. Явяват се все повече и повече нови болести. Въпросът тук е защо мислещият цивилизован човек допуска всичко това.
Защо гладът се явява като спасител?
Със спиране на храненето и минаване на глад всички токсични елементи, патологични тъкани и чужди на човешкия организъм субстанции поемат своя обратен път. Безспорно е, че елиминирането им не е механичен процес. Във всеки жив организъм присъства и големият разум на природата, който веднага се намесва и като ръководен, и като контролиращ фактор. Същевременно със спиране на храненето и оставане на глад зарядът от скрити резервни сили, с който разполага всеки жив организъм, също влиза в действие. И колкото този затаен скрит жизнен резерв от сили е по-голям, толкова по-интензивен е развиващият се процес. Веднага започва лекуване на възпаленията, разграждане и очистване на болестно изменените тъкани, на тлъстини, тумори, отоци и всякакъв вид патологични наслоявания и пр. по пътя на автолизата (саморазграждане). И този непогрешим разум на природата, който много автори наричат „Вътрешен природен лекар“, е дотолкова съвършен, че с изключителна разумност и точност използва дори част от отделилите се отпадъчни материали, за да нахрани, доколкото това е възможно, гладуващия организъм.
Работата по време на гладуването е двупосочна – разграждаща и градивно възстановителна. Болните клетки и всичко чуждо на организма се отстраняват, като същевременно става самообновяване на тъканите с нови здрави клетки и чисти телесни течности.
Често лечебното гладуване се смята за нещо елементарно, едва ли не за най-обикновена и известна на всички билкова рецепта от народната медицина. Трябва да се напомни добре, че гладолечението не е народна медицина. То се явява една обширна нова наука, имаща своя съвсем самостоятелна философия: физиология, закономерности, развиващи се процеси, както и научни принципи.
Че гладолечението е чисто природен способ на лечение, даден ни като дар от самата Майка Природа, го доказват децата в най-ранната си възраст с все още запазен непокварен инстинкт. При заболяване и температура те отказват приемането на храна. Същият отказ от храна при болестни състояния се наблюдава при примитивни племена и народи, живеещи далеч от влиянието на цивилизацията, както и при животните.
Гладът, проведен в която и да е от изброените форми, по-строга или омекотена, винаги дава своя принос, без да навреди на човека. Има ли лоши резултати при прилагането му, това означава, че са допуснати грешки – или курсът е прекъснат ненавреме, или подадената храна не съответства на изискванията на организма за момента било като количество, било като качествен комплекс.
Хроничните болести, често носени с години, създават на човека тежък живот и жалко полусъществуване. Идва ден, когато болният е отчаян до крайност, а и прилаганата до момента лекарствена терапия не дава резултат. Тогава той без колебание се насочва към гладолечението. И най-често изправящият се пред болния въпрос е:
Коя форма на гладолечение е за предпочитане.
Водим ли борба за дълголетието в истинското му проявление, гладолечението трябва да присъства в програмата на живота ни. И това се налага, защото нашата нова цивилизация е донесла не само удобства и красота, тя ни е отдалечила от нашата естествена природна среда. Наложила ни е да живеем в екологично замърсена среда с всичките ѝ лоши последствия. Дали ще сметнем здравето си за добро, или ще открием някои от по-горе споменатите симптоми, първата стъпка трябва да бъде направена и е необходимо да включим дните на разтоварване. Това, на което ме научиха дългогодишните ми занимания с природолечение, биологична медицина и по-конкретно с гладолечение, е, че като начало гладът трябва да бъде винаги в неговата омекотена форма. От предишните ми публикувани трудове читателят вероятно е вече запознат с прилаганата и практикувана от мен система с включване на плодове, билков чай и мед. Много от споменатите по-горе лекари омекотяват строгата форма на гладолечение със сокове и бульони. Бих искала да поясня
Защо избрах плодовете.
Първото ми запознанство с глада беше в неговата строга форма с приемане само на вода. При тежките ми заболявания (белодробна двустранна туберкулоза, цироза на черния дроб, миокардит, язва на дванадесетопръстника и други) сериозните кризисни състояния бяха неизбежни. Трудните моменти се редуваха и караха мисълта ми да работи непрекъснато, търсейки път към спасението. За мен беше ясно, че въпреки трудностите друг избор нямам. В България нямаше нито клиника за такива като мен, нито лекар специалист, запознат с биологичната природосъобразна медицина, за да осъществя елементарна консултация. Упорито продължавах да чета, да проучвам и превеждам трудовете на специалисти в тази област.
Въпреки все още ограничените ми познания, неправилното прилагане на глада, грешките, които допусках, лошите битови условия, в които живеех, не- разбирането, което ме обграждаше, състоянието ми постепенно започна да се подобрява. Безспорно е, че състоянието ми се промени поради променения начин на хранене.
През това време, четейки и проучвайки трудовете на медиците, моите очи се отвориха, за да видя и си дам преценка колко болен е нашият народ. Вървейки по улиците, навсякъде виждах болни хора. Нашата младеж е с отслабнал силов потенциал, в лабилно психо-физично състояние и с намалена работоспособност. Хората боледуват и се лекуват с години. Моята най-хубава и активна възраст от 30 до 40 години мина по болничните заведения и санаториумите. На 40-годишна възраст прогнозата за предстоящ живот беше само 3–4 месеца, за което майка ми беше предупредена. Хроничните заболявания бяха навсякъде.
Виждах парадоксалното положение на цивилизования човек с неговата огромна култура, обширни познания в науката, но лишен от щастливия живот на здрав човек. При това, докато обикалях болничните заведения и санаториуми, аз станах свидетел на ранната смърт на прекрасни талантливи хора.
Моята мисъл работеше денонощно и целенасочено. След като успях да се спася от смъртта и да постигна общо подобряване на състоянието си, това трябваше да бъде предадено и на други, изпаднали в моето тежко положение. Започнах същевременно да обмислям
някаква омекотена форма на глада, която да е лека, лесна за разбиране и възприемане от всекиго, както и да бъде по вкуса на българина и според възможностите на нашата страна.
През това време силно ме впечатли едно изказване на великия медик на древността Хипократ: „Храната да бъде вашето лекарство и лекарството – вашата храна“. Ако в действителност има храна, която да лекува, то на първо място това са плодовете. При много от лекарите те присъстват под формата на сокове. За мен сокът е нещо изкуствено, дошло от цивилизацията. При преминаването на плодовете през сокоизстисквачката сокът лесно се окислява, а и при допир с металните час ти плодът губи своята биологична интегралност.
Първите ми плахи опити с омекотяване на строгата форма на глада дадоха добри резултати. Хората с охота приемаха плодовете. При това лечебният процес вървеше по същия начин, както при строгата форма, но много по-леко поносимо. Решаващо за мен беше, че те са лесноусвоим продукт и са заредени биологично.
Второто нещо, към което се насочих, бяха билковите чайове. Това, което ме накара да се ориентирам към тях, беше старата традиция у нашия народ при простудни и други заболявания да се остава на топъл билков чай. За подслаждане на чая не се употребява захар или захарин, а мед – чист природен продукт.
Плодовете, билковите чайове, медът – признати с лечебната си сила – бяха истински „лекарства на природата“. Включени в дозирани количества, омекотяващи строгата форма на глада, те създадоха една стройна система на лечение, приемана от всеки и по възможностите също на всеки. Истинска българска система – рожба на нашата земя.
За преситения човек на цивилизования свят с неговото изобилие от храни гладът още от детските години трябва да присъства в живота му, независимо от това дали вече има някаква болест, или не.
Практикуване на плодово- чаения разтоварителен режим
Въпреки че читателят вече е запознат с разтоварителния режим от предишния ми труд „Гладът – приятел и лекарство“, повтарянето му се налага, макар и в по-кратка форма, заради изясняване на някои детайли.
[…]
Допълнителна информация
