За основател на лечебния метод остеопатия се посочва американският лекар Андрю Стил. Първите намерени сведения са още от края на ХIХ век. Непознат до голяма степен в страната ни, този метод придобива все повече популярност.


Наименованието на терапията идва от гръцките думи: osteo – кост и pathos – заболяване. Според специалистите - остеопати нашите кости и мускули са ключови както в диагностиката, така и в лечението на голяма част заболявания. Когато не са налице структурни или функционални промени в опорно-двигателния апарат, то възстановяването и оздравителния процес като цяло е значително по-бърз.


Остеопатията се съсредоточава върху коригиране на структурните проблеми на мускулно-скелетната система с цел подобряване цялостното функциониране на организма. За тези проблеми, освен чрез оглед и палпация (мануално устаноявване на промени в структурата) могат да бъдат включени в диагностиката и някои конвенционални методи от съвременната медицина.



Някои от пациентите определят остеопатията като вид масаж, но той далеч не е такъв. Прави се внимателно обследване на тялото, след което се започва с постепенно освобожадване на напрежението в зоните, в които е налице и така се стимулира оздравителния процес. Корекцията на структурните и функционални проблеми води до цялостно подобряване на функционирането на организма.


Специалистите по остеопатия оценяват състоянието на фасциите, мускулите, връзковия апарат, както и позицията на костите една спрямо друга. Включително се преценява и работата на вътрешните органи. За целта се използва стречинг, натиск, стимулация на рефлекторни точки на различни части от тялото – лице, шия, крайниците, гърба и други.


Обръща се внимание още на начина на живот, храненето, както и влиянието на различни психологически фактори. Причината е, че методът не се концентрира само върху проблемната зона. Значение има още професията, наличието на проблеми със съня, всякакви по-сериозни травми в миналото или оперативни намеси, както и наличието на други заболявания, освен основното, за което се прави визитата.


Според остеопатите промени в гръбначния стълб могат да бъдат в пряко отношение с някои сърдечносъдови заболявания, както и на стомашно-чревния тракт. Това налага прилагането на интегриран подход в лечението.


Чрез терапията се подобрява кръвообращението, като въздействие се оказва и върху биомеханиката на отделни части на тялото, където е налице дисбаланс. Като се стимулира процес на възстановяване, което тялото извършва впоследствие. Така остеопатът се явява като един своеобразен катализатор на лечебния процес.


Освен подобряване мобилността и стабилността на структурите на опорно-двигателния апарат се подобрява функционирането на нервната система и лимфообращението. По този начин се способства цялостното състояние на организма. Пациентите се чувстват по-жизнени и постепенно настъпва облекчение на симптомите в областта, която се третира.


Освен заболявания на опорно-двигателния апарат методът е подходящ за широк спектър от заболявания – храносмилателни проблеми, главоболие, бронхиална астма, промени по време на бременността, които нарушават комфорта на жената, както и рехабилитация при жени след раждане.


Възможно е след провеждането на сеанса при пациентите да се прояви болкова симптоматика, обикновено слабо изразена в местата на физическо въздействие. Според остеопатите тези прояви са част от терапевтичния процес и постепенно преминават.


Терапията няма ограничения във възрастта, за да бъде прилагана. Дори в някои държави е честа практика още в първите седмици след раждането новороденото да бъде заведено при терапевт-остеопат, за да може в случай на следродилни травми те да бъдат овладявани, както и на втори етап да бъдат повлияни проявите на колики, рефлукс, нарушения в съня и други.


Важно е пациентът да има предвид, че най-често се налага да остане по бельо или да бъде леко облечен, за да може остеопатът да работи спокойно върху мускулните групи и ставите. Сеансите са с продължителност в рамките на 30-40 минути, а терапията изисква най-често 3 до 6 процедури, но пряко значение има давността на заболяването и наличието на усложнения.


Противопоказания за терапията са рак на костите, остеопороза, пресни фрактури на кости, инфекции, както и нарушения с кръвоснабдяването.